|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
Рано ранила Петкана,
на бели Дунав за вода,
слънцето да я не види,
слънцето, още месеца.
Петкана Дунав попита:
- Дунаве, бели Дунаве,
откак' са петли пропели,
колко гемии минаха?
Никому Дунав не дума,
а на Петкана продума:
- Петкано, моме хубава,
Петкано, бяла българко,
откак са петли пеяли,
триста гемии минаха.
Най-напред мина млад Стоян,
млад Стоян, млади капитан,
със меден кавал свиреше,
кавал му свири-говори:
"Жени се, Петкано, жени се,
че аз съм главен, оженен
вече седем-осем години!"
Коиловци, Плевенско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|