|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
Донка жерави думаше:
- Жерави, бели Дунави,
като високо хвъркате
и нашироко гледате,
че видяхте ли, жерави,
моето либе Стояна
и моя братец Ивана?
Жерави Донка думаха:
- Да сме ги, Донка, видели,
ала не сме ги познали!
Донка жерави думаше:
- Жерави, бели Дунави,
моето й либе най-лично,
най-лично и най-познайно,
на глава носи слънцето,
на сърце носи месеца.
Жерави Донка думаха:
- Че ний ги, Донке, видяхме -
из планината слизаха
та в равнината влизаха,
бяла пшеница носеха
и се на бога молеха:
"Ела ни, боже, на помощ,
да сеем бяла пшеница,
да пълним бели чували,
да идем на воденица".
Казанка, Старозагорско; хороводна (Дончев 1993, с. 115, № 62).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|