* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Рада на двори седеше
и на жеравье думаше:
- Жераве, вие Дунаве,
като високо хвърчите (2)
и нашироко гледате,
не видяхте ли, жерави,
мой Стоян, моя стопанин?
Жерави Рада думаха:
- Радо мо, булка хубава,
и да го видим, Радо мо,
ний не мойм да го познаим!
Рада жерави думаше:
- Жерави, вие Дунави,
че той е личен, приличен -
на гърдите му - слънцето,
на плещите му - месеца,
колата му е желязна,
биволите му - серези!
Колата му е покрита
със мойта черга диметна.
Жерави Рада думаха:
- Видяхме го, Радо, видяхме,
на Дунав болен лежеше,
ситен му пясък постелка,
мрамор му камък възглавка,
от небе роса завивка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020