* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Калино, моме Калино,
Калино, моме уба=!
Рано ранила Калина
на бели Дунав за вода,
па си на Дунав говори:
- Дунаве, тиха водице,
нещичко кье те попитам,
право да ми си кажало -
откак са петли пеяли,
колко гемии минаха?
Дунав й вели-говори:
- Калино, моме Калино,
еле ме питаш, да кажа -
откак са петли пеяли,
девет гемии минаха.
Най-напред беше, вървеше
млад Стоян, дели-канлия,
той си с китара дрънкаше
и си песента редеше:
"Жени се, мъри Калино, -
азе некю да те взема."
Викна Калина да плаче:
- Дунаве, тиха водице,
имаш ли вода удавна,
да си се азе удавя?
Дунав й вели-говори:
- Калино, моме Калино,
имам си вода удавна,
но нема да ти я кажа,
оти си, пуста, хубава,
водата кье ми пресъхне,
кье ми изморят рибите.
Отиде в гора зелена,
па на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
имаш ли дърво обесно
да си се азе обеся?
Гора й вели-говори:
- Имам си дърво обесно,
но нема да ти го кажа,
оти си много хубава,
та ки се тизе обесиш,
гората кье ми изсъхне
кье ми измрият пилците.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020