* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

- Жерави, сиви жерави,
като високо хвъркате,
и на широко гледате,
а минахте ли, жерави,
край пуста, равна Добруджа,
че видяхте ли, жерави,
Симьонча, мойта пръвнина?
Жерави думат девойки:
- Девойко, моме хубава,
като ни питаш, да кажем,
правото да ти обадим -
ний си Симьонча видяхме,
сред води, насред морето.
През море вървят гемии,
гемии баш диреклии,
най-напред върви гемия,
гемия много голяма,
на нея стои Симьончо,
Симьончо, млад капитанин,
със медна свирка свиреше,
свирка му дума, говори:
"Чакай ме, любе, чакай ме,
много си мене чакала,
още ме малко почакай.
Като си, любе, аз дойда,
дари ще да ти донеса,
за триста златно коланче,
за триста фистан копринен,
ако ли, любе, не дойда,
избирай, любе, избирай,
като мен, любе, да найдеш -
мойто ходене да ходи,
мойта си дума да дума,
мойта си песня да пее!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020