|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
Жерави, вие Дунави!
Хана по двори ходеше
и на жерави думаше:
- Жерави, вие Дунави,
като хвърчите високо
и гледате на широко,
не видяхте ли някогаш,
някогаш моя стопанин,
стопанин, моя Ивана?
Жерави думат на Хана:
- Хано льо, булка хубава,
и да го видим, Хано льо,
не можем да го познаем.
Хана жерави, думаше:
- Жерави, вие Дунави,
Иван ми личен-преличен
на гърди носи слънцето,
на раменете - месеца.
Жерави думат на Хана:
- Хано льо, булка хубава,
видяхме, Хано, видяхме,
видяхме, и го познахме:
На край Дунава лежеше,
ситния му пясък - постелка,
бял мрамор камък - възглавка,
дебела слана - покривка.
Покровка, дн. Федоровка, Бердянски уезд, Таврия - Украйна; лазарска
- на млада булка (Върбански 1910, № 463).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|