* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Свекър Додени говори:
- Снахо Додено, Додено,
еве девета година,
отка те тебе доведох -
нито ми дума продума,
нито ни госкье дойдоха,
нито им ние идохме.
Твоя е рода голема,
голема, небакърлива.
Додени жалба дожале,
везела стомни шарени,
та си на Дунав отиде
и си на Дунав говори:
- Дунаве бистри, студени,
отка са петли пеяли,
колко гемии минаха?
Дунав на Дода говори:
- Доде ле, млада хубава,
отка си петли пеяха,
девет гемии минаха;
сега промина десета,
у нея твое селянче.
Селянче хабър ти праща -
сношка ти бракя надошли,
та са под село паднали;
сини си седла шиеха
и златни юзди лееха.
Дода си тогай заварка,
та си е дома отишла:
равни си двори размита,
насред столове нарежда.
Кат се задали госкьето,
всичкото село избегна,
и Додин свекър побегна,
а Дода тогай продума:
- Върни се, тате, върни се!
Това е мама и тата,
и девет бракя сатлии,
и девет снахи с кочии
със девет люлки шарени.
Доди се свекър повърна,
та си госкьето сретнали,
три бъчви вино изпили,
четвърта бистра ракия.
Станали да си поождат,
баща на Дода говори:
- Черко ле, Доде хубава,
запретни свилни скутеве,
харизмо да ти харижем!
Запретна свилни скутеве,
че й харизмо хариза:
три скути жълти жълтици,
четвърти - бели грошеве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020