* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

- Дунаво, гердан Дунаво, мари,
Дунаво, кален, та мътен.
Дунаво, ти, кат отичаш
отгоре, от планината,
Дунаво, та дали виде
моето първо любе?
- Радо, Райне ле, любе ле,
видях, видях го, Райне ле,
от нава стърна бял Дунав,
на сиво коня яздеше,
на синьо седло седеше,
с медна свирчица свиреше,
свирката Ради рицаше,
рицаше и отрицаше:
"Радо, Райне ле, любе ле,
още ли ходиш лефтера,
лефтера неоглавена,
мене ли чакаш да дойда?"
- Чакам те, чакам, любе ле,
не мога да те дочакам
от слюбниците вървенье,
от калезмите пратанье,
пратанье и дочаканье.
- Радо, Райне ле, любе ле,
много си, Радо, ходило,
много си ергенувало,
много си мене чакало.
Още ме малко почакай,
дорде на Стамбол да пода,
на Стамбол, на Енди-поле,
да пода и да се върна,
че га се върна, та дойда,
за тебе ще се оглавя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020