* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Мори, ранила Каля, ле, за вода,
ранила, мори, утрина рано
със две ми, мори, стомни зелени,
със три ми, мори, китки шарени.
Мари, де я дугляда, ле, Шабанко,
Шабанко, мори, лудо, ле, делия,
Шабанко, мори, щура, ле, гидия,
мори, той си на Каля, ле, продума:
- Кальо ле, мори, моме хубава,
вземи ми, мори Кальо, йопирай
ялъка, мори, Кальо, аглъка.
Мори, на бял го Дунав, ле, йопирай,
на бял го камен, ле, простирай,
да си се, мари, Кальо, белее
като на Каля лицето,
като на Каля саята.
Мари, я ще си мина, ле, замина;
като се, мори, Кальо, завърна,
двамата ще се, мори, вземеме!
Мори, Шабан си мина, ле, замина,
Каля си горка тамо остана,
ала е горка всичко изпрала.
Чакала два дни ли, та три дни,
чакала цяла неделя,
мари, чакала цяла, ле, неделя,
Шабан го нема да дойде.
Каля на Дунав продума:
- Дунав, ле, море, река голяма,
Дунав, ле, мори, вода студена,
мари, откак са петлите пропяли,
колко са, мори, гемии минали?
Па тога Дунав, ле, продума:
- Кальо ле, мори, моме хубава,
мори, откак са петлите попяли,
до три са гемии минали.
Първата, мари, дрънки дрънкаха,
втората, мори, песни пояха,
третата, мори, кавали свиреха.
Шабан си, мори, в третата замина,
Шабан си, мори, с кавали свиреше.
Мари на нея й жалба, ле, остана
и си на Дунав, ле, продума:
- Дунав, ле, мари река голема,
вземи ме, мари, Дунав, вземи ме!
И тя се, мори, горка, ле, хвърлила,
та си е, мори, в Дунав, ле, удавила.
Мори, носил я Дунав, ле, носил я,
та си я Дунав изхвърли
в ясирско, мори, поле, ле, широко,
в ясирско, мори, поле големо.
Мори, до бял я камен доплатил,
църни се, мори, орли, ле, завили,
църни й, горка, очи пиеха,
бели се, море, орли завили,
бяло й мори мясо късаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020