|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
- Дунаве, ярдъм Дунаве, мари,
Дунаве, ти като течеш
горе ми от планините, мари,
Дунаве, ти не ли видя
моето любе Никола?
- Видях го, Радо, видях го,
сряда ми бяла Дунава,
кротка гемийка караше,
прав в гемийка стоеше,
със медна свирка свиреше,
свирката, Радо, думаше:
- Радо, Райне ле хубава,
още ли ходиш лефтера,
мене ли чакаш, любе ле?
- Чакам те, чакам, Никола,
чакам те, чакам, любе ле,
ма нема да те дочакам,
от слюбницете вървеньня, (2)
от калезмите пратаньня!
Бръшлян, Малкотърновско (Маджаров 1983, № 236 - "Дунаве,
ярдъм Дунаве").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|