* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Добри Рада си думаше:
- Чете ли, Радо, чете ли
колко гемии минаха?
Четох ги, байно, четох ги
триста гемии минаха.
Най-предната гемия
младо я момче караше,
- с медна свирка свиреше.
Свирка му думаше:
- Радо ле, либе, Радо ле
чакай ме, Радо, чакай ме
да ида и да си дойда.
Насади морен босилек
гладай го, поливай го.
Ако босилек изникне,
да знайш, че ще се върна.
Ако босилек увехне,
да знайш, че ще остана.
Насади Рада босилек,
гледа го, полива го.
Поникна босилек, израсна,
но скоро зелен изсъхна.
Рада се за друг ожени.
Ето, че Добри си дойде.
Рада си грабна бакраче
и за вода си отиде.
Срещу й Добри идеше.
Добри си Рада думаше:
- Радо ле, либе, Радо ле
ожени ли се, Радо ле?
Чаках те, Добри, чаках те
насадих морен босилек,
гледах го и го поливах.
Кога босилек извяхна,
и аз се Добри, ожених.
Нищо Добри и не рече.
Оброни сълзи, заплака
и си пътем замина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020