|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
Жерави, сиви жерави,
като високо хвъркате
и на широко гледате,
дали минахте, жерави,
край пуста, равна Добруджа?
И видяхте ли, жерави,
моето либе, млад Стоян?
Жерави думат девойки:
- Като ни питаш, ще кажем,
видяхме млада Стояна
сред море, сред Черно море.
През море вървят гемии,
гемии, все диреклии.
Най-напред върви гемия,
гемия - тридиреклия,
на нея седеше млад Стоян,
с медна си свирка свиреше,
свирка му дума-говори:
"Чакай ме, либе, чакай ме,
много си мене чакала,
още ме малко почакай.
Ако ли, либе, не дойда,
ново си либе избери -
мойто ходене да ходи,
моята дума да дума,
моята песен да пее!"
авторизирана (Попдимитров 1926, с. 80 - "Мома и жерави").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|