* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Рано ранила Драганка
на бели Дунав за вода,
на мермер камък стоеше
и на Дунава думаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
откак се е зора зазорила
колко гемии минаха,
с колко бели ветрила?
Никому Дунав не говори,
сега на Драганка продума:
- Драганке, бяла българко,
откак се е зора зазорила
триста гемии минаха,
с триста бели ветрила.
Най-подир беше, вървеше
Стояновата гемия.
Стоян на доймен седеше,
с медно кавалче свиреше
и на Дунава думаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
пусти ти останали бродове.
Девет години се минаха
откак по тебе ходя,
моето либе не видях,
моето либе Драганка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020