|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
Дафинка платно белеше
на тиха бяла Дунава,
хем бели платно, хем пее.
Гемиджия на бряг стоеше
и на Дафинка думаше:
- Дафинке, мома хубава,
много ти здраве носим,
от твойто либе Димитър
и то, Дафинке, поръча
да го, Дафинке, почакаш
година и половина,
Дорде на Стамбол да иде
бяла пшеница да си продаде.
Дафинка дума гемиджи:
- Гемиджи, много здраве му
носете и на Димитър кажете:
"Порасла мома не чака,
не чака ден до пладнина,
камо ли година и половина".
Алифак, Тулчанско - Румъния (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|