* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Рано ранила Драгана,
рано ранила в неделя,
равни си двори помела,
сметта си в пола намела,
на бял я Дунав занела,
на бяла плоча стъпила,
сметта си в Дунав хвърлила.
Бели си ръце миеше,
черни си очи лискаше
и на Дунава думаше:
- Дунаве, вода без дъну,
минаваха ли гемии,
минава ли мойто либе?
Никуму Дунав ни дума,
сал си Драгани продума:
- Мома, хубава Драгано,
от ка петлите триж пяа,
триста гемии минаха,
гемии с бели ветрила.
Най-напред мина гемия
и зелен байрак вееше,
в гемия свирка свиреше.
Тува си беше млад Стоян,
млад Стоян, твойта изгора.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020