* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Седнала е Яна (2)
в байнева градина
да си везе Яна
дари копринени,
кърпи бубакерни,
да дарова Яна
сватове, кумове
и същом девери,
и млади кълтята.
Де дойдоха, Яно,
два сиви гълъба,
три бели лебене.
На дунька кацнаха,
с криле трепереха,
щъльби потрошиха,
лиске порониха
по Янино скутье,
по тънки й дари.
Яна майци дума:
- Я подай ми, мамо,
сребърната стряла,
да застреля Яна
два сиви гълъба,
три бели левена!
Голаб отговаря:
- Яно, гугум Яно,
не сме дошли, Яно,
стряла да ни стреляш,
ми сме дошли, Яно,
хабер да ти носим,
хабер от царето -
царица умряла,
царица, везирка,
та да дойдеш, Яно,
царица да станеш,
царица, везирка,
млада господарка!
Яна майци дума:
- Мале, стара мале,
я подай ми, мале,
ситно златно просце,
да нахрани Яна
два сиви гълъба,
три бяли левеня!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019