* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Маро, бела Маро, майчина кадъно!
Седнала е Мара вонка зад къщата,
в малата градина, под белата лоза,
риза везе Мара и юрнек захваща.
Там, дека си везе и юрнек захваща,
й долетали три бели гълъби,
до три гълъби, три сиви гумени
и си застанале на белата лоза,
с криле затрепнаа, цъфтот зарониле,
цъфтот зарониле, риза напрашиле,
со уста запнаха, коприна смотиха.
Тогай веле Мара, веле и говоре:
- Робини, робини, дайте до два лъка,
дайте до два лъка, дайте до две стрели,
за да си устрелям три бели гълъби.
Па они на Мара велят и говорят:
- Не сме дошли, Маро, за да нас устрелиш,
тук сме дошли, Маро, мома да гледаме,
мома да гледаме за нашега брата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019