* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Мела е мома равни двори,
Калино льо, малка моме,
как ги мела, ринала ги,
греблото й чимширено,
метлата й - стък босилек.
Прехвръкнали дор два гада,
дор два гада, два гълъба.
Тропна с крака малка мома,
тропна с крака, плесна с ръце,
да се плаши дор два гада,
дор два гада, два гълъба.
Отговарят дор два гада,
дор два гада, два гълъба:
- Ой те тебе, малка моме,
не ни пъди, не ни плаши,
а че ний сме две кехаи
две кехаи от две стада.
Ние дойдохме да питаме,
жениш ли се таз година,
таз година, тази зима.
Отговаря малка мома:
- Не ме женят таз година,
таз година, тази зима,
най ме дават таз неделя,
и ме женят до в неделя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019