* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Сад садила малка мома,
момне ле, Коладе ле,
сад садила три корена,
три корена ябълкови.
Пораснали, разраснали,
цвят цъфтили, връз вързали,
връз вързали три ябълки.
Де се научили три гълъба,
три гълъба, три другара,
че отишли в момин двори,
с крака си клони друсат,
с криле си ябълки брулят.
Де ги видя малка мома
и изпляска с бели ръце,
и издрънка с вити гримни,
вити гримни до лактите:
- Къш, ваджии, къш, пущини!
Отговарят три гълъба,
три гълъба, три другара:
- Ние не сме къш-ваджии,
къш-ваджии, къш-пущини,
ние сме си три другара,
три другара, три сгледника;
ний дойдохме да питаме
дават ли те таз година,
таз година, догодина?
Отговаря малка мома:
- Не ме дават таз година,
таз година, догодина.
Таз неделя годата ми,
във неделя сватбата ми!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019