* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Мела й мома равно двори,
Калино льо, малка моме,
метлата й чемширена,
греблото й кит босилек,
как го й мела, тъй домела,
та измела дур два гада,
дур два гада, два гълъба.
Прехвръкнали, че кацнали,
че кацнали в момин двори,
в момин двори, на дюлчица.
Не ги съзря нийде никой,
най ги съзря малка мома,
ръце плесна да ги плаши,
тропом тропна да ги трепи.
Отговарят дур два гада:
- Ние не сме за плашене,
за плашене, за трепане.
Ние най сме двама братя,
двама братя жениларя,
ний дойдохме да питаме,
женят ли те таз година,
таз година и догодина?
Отговаря малка мома:
- Не ме женят таз година,
таз година и догодина,
най ме женят таз неделя,
таз неделя, до в неделя.
Наздраве ти, малка мома!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019