* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Прочула се, Коледа, Коледа,
малка мома, Коледа, Коледа,
c бяло лице, с черни очи.
Зачули я два овчаря,
два овчаря, два другаря,
ем се чудат, ем се питат,
как да видим малка мома.
Станали са два гаврана
и хвръкнали в сино небо,
и скакнали на момини,
на момини равни двори,
на черешка, на вишничка.
Тя си мома подранила
тази утрина в неделя
да си мие нехиното
бяло лице, черни очи.
Той си моми сянка смярна,
сянка, сянка гавранчова,
та си мома свиком свика
нехините девет братя:
- Донесете лъком стрелка
да престрелим два гаврани.
Тия моми отромонят:
- Бе хей, моме, малка моме,
ние не сме два гаврана,
ние сме си два овчаря, -
зачули сме малка мома
c бяло лице, с черни очи
и дойдохме да си видим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019