* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Похвалила се е малка мома
снощи вечер пред момите,
пред момите и пред момците,
че си има дребно даре,
девет ризи копринени,
десетата - сухо злато.
Отде я зачули двайца братя,
двайца братя - два близнака.
Провикнали се двата братя:
- Стори ни, Боже, престори,
на два сиви-бели гълъба,
да си хвръкнем у момини двори,
да си видим малката мома,
дето си има девет ризи копринени,
десетата - сухо злато.
Сторил ги Господ, престорил ги
на два сиви-бели гълъба,
че хвръкнали у момини дврори,
че кацнали у градинка на калинка.
С крилца калинка брулеха,
с гагички калинка зобяха.
Провикнала се й момина буля:
- Ой, ви вазе, два сиви-бели гълъба,
не ми калинка брулете,
не ми калинка зобете,
че ви изсъхват крилцата до раменцата,
гагичките до главичките.
Провикнали се два сиви-бели гълъба:
- Ний не сме два сиви-бели гълъба,
ний сме дваца братя, два близнака.
Де й да излезе малка мома,
да видим, дет си има дребно дари,
девет ризи копринени,
десетата - сухо злато.
Провикнала се е момина буля:
- Малката мома у буджака спеше,
у буджака спеше, голгъза беше,
ризата й закърпена с триста кърпи,
с триста кърпи, петстотин конца.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019