* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Похвали се малка мома,
хей Коладе, мой Коладе,
снощи вечер на чешмица,
на чешмица пред момици,
пред момици, пред юнаци,
че си има дребен дарец,
дребен дарец триста кърпи,
триста кърпи, двеста ризи,
двеста ризи, сто месаля,
сто месаля, шест пещемаля,
шест пещемаля, два чорапа.
Отде я зачуха двама братя,
двама братя, два близнака,
че се на Бога помолиха:
- Стори ни, Боже, направи ни,
направи някаква сгода,
някаква сгода сиви соколи,
сиви соколи златоглави,
златоглави, среброкрили.
Че хвръкнаха татък долу,
татък долу нанадолу,
нанадолу в момини двори,
в момини двори, в градини,
в градини на комини
дано си излезе малка мома.
Не излезе малка мома
най излезе момина майка.
Провикна се момина майка:
- Ишу, ишу, до два ми гада.
- Не сме ние до два ми гада,
най сме ние до двама братя,
двама братя, два близнака.
Чули сме, чули, па сме дошли,
че си имаш малка мома,
малка мома с дребен дарец,
дребен дарец триста кърпи,
триста кърпи, двеста ризи,
двеста ризи, сто месала,
сто месала, шест пещемаля,
шест пещемала, два чорапа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019