|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)
Мела мома ровни двори,
Калинчице, мала моме,
хем ги мела, хем ги рала.
Метлица й кат босилек,
гребълце й чемширево,
измела ги, изрела ги.
Де се взеха два гълъба,
два гълъба, две гадинки.
Де ги видя малка мома,
да си дръпна ситно сито,
да загреба жълто жито,
да си храни два гълъба,
два гълъба, две гадинки.
Отговарят два гълъба:
- Не сме дошли да ни храниш,
да ни храниш, да ни поиш,
най сме дошли да питаме
дават ли те таз година,
таз година, тази зима.
Отговаря малка мома:
- Не ме дават таз година,
най ме дават догодина,
догодина, друга зима.
Тебе пеем, жалка моме!
От Бога ти много здраве,
от дружина веселина!
Медово, Чирпанско; за мома (Архив КБЛ-ВТУ); рала - ранила, чистила.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|