* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Похвали се малка мома
на кладенци пред все моми,
пред все моми, пред все момци,
че си има тънко дари -
девет ризи копринени,
десетата сухо злато.
Де я зачули двама овчари,
кат я зачули, че се сторили
че се сторили на два ми гада,
на два ми гада гълъбови,
че са хвръкнали, че са кацнали
в момини двори във градинка,
във градинка на калинка.
Не ги изгледал нийде никой,
най ги изгледала по-стара буля,
кат ги изгледа и отговаря:
- Ой, лельо варе, дор два ми гада,
не ми зобайте калинката.
Отговарят й до два ми гада:
- Ой, леле варе, по-стара буля,
че ний не сме си до два ми гада,
че ние сме си до два овчара.
Зачули сме ви, че си имате,
че си имате малка мома,
малка мома с тънко даре,
тънко даре копринено,
девет ризи копринени,
десетата чисто злато.
Отговаря по-старя буля:
- Ой, лельо варе, двама овчаре,
я ми слушайте нашта маилна,
нашта маилна хвалопръцната,
хвалопръцната, гологъзната -
тя си стои по баджака,
по кълчищата и по пъздера.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019