* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Похвали се, Дойне ле, Коладе ле,
малка мома, Добро ле, Коладе ле,
че си има бафир чеиз,
бафир чеиз - девет ризи,
девет ризи копринени,
десета е релеизена.
Де я чуха два овчаря,
два овчаря, два другаря,
денем ходят, Богу молят:
- Абре, Боге, мили Боге,
престори на два гълъба
сребром крили, златом усти,
че да хвръкнем, да подхвръкнем,
че да кацнем на момено,
на момено равно двори,
равно двори - в градинчици,
в градинчици - в ран босилек!
Де седя Господ да ги слуша,
де седя ангел да го писа -
престори ги два гълъба
сребром крили, златом усти,
че хвръкнаха, подхвръкнаха,
че кацнаха в момин двори,
в момин двори, в градинчици,
в градинчици, в ран босилек.
Де ги видя малка мома,
пъдеше ги малка мома:
- Хъшом, къшом, два гълъба,
не ми ройте ран босилек!
Отговарят два овчаря:
- Мо, ний не сме два гълъба,
мо, ний най сме два овчаря.
Чули сме те, та сме дошли,
че си имаш бафир чеиз,
бафир чеиз девет ризи,
девет ризи копринени,
десетата е римизена!
Отговаря малка мома:
- Имам си ги, бах не правя -
бавила съм млади Бога,
дала ми ги й Божа майка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019