* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Похвали се, Коладе, Коладе ле,
малка мома, Коладе Коладе ле,
снощи вечер на чешмата,
че си има девет ризи,
девет ризи копринени
десетата сухо злато.
Че си има две градинки,
две градинки, все калинки.
Два юнака, два близнака,
те се Богом помолиха:
- Стори ни, Божне ле, какви годе,
какви годе гадинчици!
Сторил ми ги й два гълъба,
два гълъба хвърковати,
че хвръкнаха синьо небе,
горе хвъркат, доле гледат,
че съгледа момин града,
момин града, две градинки,
две градинки, все калинки,
че кацнаха във градинка,
във градинка на калинка,
със човки си зрънца зобат,
със крилца си листи брулят,
със крачка си клони трошат.
Че ги съгледа момина майка,
че си викна малка мома:
- Какво ти са зло сторили,
зло сторили във градинка,
във градинка на калинка?
Че излезе малка мома
на чехълца, на чумберец,
люти клетви си кълнеше:
- Крачката ви да изсъхнат,
крилцата ви да олетят,
човките ви да откапят.
Отговаря момина майка:
- Недей кълни люти клетви,
това не са два гълъба,
това ми са два юнака,
два юнака, два близнака,
дето хвалиш снощна вечер,
снощна вечер на чешмата,
на чешмата пред момите,
пред момите пред момците,
че си имаш девет ризи,
девет ризи, копринени,
десетата сухо злато,
че си имаш две градинки,
две градинки, все калинки!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019