* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Похвали се малка мома
снощи вечер на чешмата
пред момите, пред момците,
че си има дребно даре,
дребно даре, все свилено,
свилено, все копринено -
девет ризи копринени,
десетата - сухо злато,
сухо злато за свекърва.
Де я зачуха двама братя,
двама брата, два юнака,
че се на Бога помолиха:
- Стори ни, Боже, престори,
на каква да е сгодна гадинка.
Сторил ги Господ, престорил
на два ми сиви гълъба.
Че хвръкнаха на високо,
на високо на широко
че кацнаха в момино дворе,
момино дворе във градинка,
във градинка, до калинка.
Отде ги видя момина буля,
плесна ръце, уплаши ги.
Отговарят два гълъба:
- Не сме ние два гълъба,
най сме ние двама братя,
ний сме дошли за вашта мома,
че се й похвалила снощи вечер
на чешмата пред момите,
че си има дребно даре -
девет ризи копринени.
десетата - сухо злато.
Отговаря момина буля:
- Девет ризи копринени -
сметта на боклука,
у десета - сухо злато -
патката в раклата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019