* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Сяла й мома ран босилек,
днес го сяла, днес е изникнал,
дур до пладне, бял цвят пусна,
дур до мръкне - черно семе.
Кацнали се две гадинки,
две гадинки, дур два гълъба,
де му ронят черно семе,
черно семе босилково.
То не било два гълъба,
най ми било два овчарца,
два овчарца, воловарца.
Те не са ходили да си ронят,
да си ронят черно семе,
най са ходили да оглеждат,
да оглеждат Денка мома.
Де ги съзря Денкина майка,
с ръком чепна, с уста къшна,
та изплаши две гадинки,
два гълъбца, дур два овчарца.
Де ги съзря Денка мома,
отговаря Денка мома:
- Мари мале, стара мале,
да онемейш, да ослепейш,
що разплаши две гадинки,
две гадинки, два гълъбца?!
То не било две гадинки,
две гадинки, два гълъбца,
най ми било два овчарца,
два овчарца, воловарца.
Те са ходили да оглеждат,
да оглеждат Денка мома!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019