* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Хвръкнали са два гълъба,
Калино ле, Калинчице,
хвръкнали са, трепнали са,
та кацнали на момин двор,
на момин двор, на тиклиор.
- Кашу-кишу, два гълъба.
- Ние не сме два гълъба,
току си сме два слюмника,
та си дошли до майка ти,
до майка ти, до баща ти,
да видиме, главят ли те,
главят ли те тъй година,
женят ли те до година,
дават ли те в друго село,
в друго село ябанджийско
ябанджийско, надзланжийско.
- Мене майка не ме глави,
не ме глави тъй година,
не ме жени до година,
че я си съм още малка,
още малка, тъй глупава,
та си мисля да си градя,
да си градя градинчица,
и си мисля да си правя,
от две страни златни порти,
да ми вървят слюмниците,
да ми доходат от изхода,
да си ходят от захода.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019