* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Загукало е гълъбче
покрай царюву сарае.
Царица в сарай седеше,
царю си риза шиеше
с позлатена иглица,
с копринени кончькюве
и на робиня говори:
- Робиньо, хитра, разумна,
я подпъди ми гълъбче
да ми в сарае не гука,
да ми детето не буди,
че ми е кротко заспало.
Робиня хитра, разумна,
не ми гълъбче пропъди,
ами го хитро подпита:
- Гълъбче, мило хубаво,
нещо ще да те попитам,
да ми си право казало,
право - да не ме лъжеш!
Защо ми гукаш в сарае,
дали ще царян да умре,
или на царя детето?
А гълъбче й говори:
- Робиньо, хитра, разумна,
кога ме питаш - ще кажа -
нито ще царян да умре,
нито на царян детето,
млада царица ще умре.
Тебе ще царян да вземе,
млада царица да станеш,
на висок чардак да седиш,
бела коприна да предеш,
жълти алтъне да нижеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019