* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Похвали се малка мома,
Коладе, Коладе ле,
по извори, по кладенци,
че имала девет ризи,
девет ризи копринени,
десета сухо злато,
сухо злато, сухо сребро.
Зачули я двама братя,
двама братя, два близнака.
Те се чудят, те се маят
как да сторят, как да правят,
да отидат у момини.
Сторили се на два гълъба,
че хвръкнали, подхвръкнали,
че кацнали у момини,
у момини, у градинка,
у градинка, на калинка.
Със крилца я брулева,
със чошки я зобева,
че излезе малка мома,
босокрака, гологлава:
- Хишу-кишу, два гълъба,
два гълъба, два близнака,
обрулихте ми калинка.
Отговарят два гълъба:
- Ние не сме два гълъба,
ние сме два огледника,
два огледника, два близнака!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019