* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Калина мома рано ранила,
Калино момньо ле, Калинчо ле,
рано ранила, рано неделя,
че се й умила, та се й уплела,
че си отвзела дребни ключове,
че си отключи пъстри сандъци,
та си извади бяла премяна,
бяла премяна, риза сюрмяна.
Та се премени, та се нареди,
че си излезе из мали врата,
из мали врата, та в градинчица;
та си откърши дор три ми пръчки,
дор три ми пръчки три ябълчови,
как ги откърши, тъй ги насади,
как ги насада, тъй ги и кръсти:
- Дор до ми обяд да се хванете,
дор до ми пладне цвят да цветите,
цвят да цветите, род да родите,
род да родите златни ябълки!
Как ги насади, тъй се хванали,
дор до ми обяд хванали са се,
дор до ми пладне цвята цъфтяли,
цвята цъфтяли, рода родили,
рода родили - златни ябълки.
Отде се взеха дор два сокола,
че си кацнаха на ябълчица,
с крака си бутат, ябълки свалят.
Де ги съгледа мома Калина,
та си зацапа със бели ръце,
и си затропа със жълти чехли,
да си изпъди дор два сокола.
Отговаряха дор два сокола:
- Ой ти те тебе, мома Калино,
не си ни пъди, мома Калино,
ние не сме си дор два сокола,
я най сме ние до два сгледника,
да си сгледваме мома Калина!
Да й наздраве във този дом,
на имане, на стопане!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019