* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Похвалила се малка мома,
ей Коладе ле, мой Коладе ле,
че си има дребен дарец,
дребен дарец триста кърпи,
триста кърпи, двеста ризи,
двеста ризи, сто месаля.
Де я зачуха до два брата,
до два брата, два близнака,
два близнака, два терзия,
че се на Бога помолиха:
- Стори ни, Боже, направи ни,
каква-годе гадинчица,
да си хвръкнем татък горе,
да си кацнем у момини двори.
Стори ги Господ, направи ги
до два ми сиви соколи,
че си хвръкнаха татък горе,
че си кацнаха у момини двори,
у момини двори в градинчица,
в градинчица на калинчица,
дано си излезе малка мома.
Не си излезе малка мома,
но си излезе момина майка:
- Я шу, я дю, до два ми гада!
До два ми гада отговарят:
- Ние не сме до два гада,
но сме си до два брата,
два брата, два близнака,
два близнака два терзия.
Чули сме, та сме дошли,
че си имаш малка мома,
че си има дребен дарец,
дребен дарец триста кърпи,
триста кърпи, двеста ризи,
двеста ризи, сто месаля.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019