* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Тръгнали са два ергеня, Коладе, Коладе ле,
да си идат да се молят,
да се молят вишна Бога
да ги стори и направи
какви си годе гадинчици
до два сиви ми гълъбе,
сиви гълъбе с бели гриви.
Че ги стори и направи
до два сиви ми гълъбе
сиви гълъбе с бели гриви.
Че хвръкнали, подхвръкнали,
че кацнали в момина градинка,
в момина градинка на калинка,
с крилца брускат, с човни зобат.
Че излезе малка мома:
- Я излез, майко да видиш
какви ми са два гълъбе,
два гълъбе сиви с бели гриви,
с крилца брускат, с човки зобат.
Провикна се момина майка:
- Кълни, моме, да кълнем.
Че се изпъна малка мома,
та проклина два гълъбе:
- Да ви изсъхнат човчиците,
да ви отлетят крилцата
що ми брусите калинката.
Че продумват два гълъбе:
- Ние не сме два гълъбе,
а най сме двама ергени
и сме дошли мома да просим.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019