* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Израснало ми й зелено дърво, Коледо ле,
в онази стара Богданска земя, Коледо ле,
коренът му беше в святата земя,
стеблото му беше над святата земя,
вършито му беше в синьото небе.
Цъфтом ми цъфти дребен маргарит,
вързом ми вържат златни ябълки.
И под дървото лепа Мария,
за да си пази зелено дърво.
От где се взеха до два гълъба,
та си кацнаха на зелено дърво.
Брулом ми брулят дребен маргарит,
зобом ми зобят златни ябълки.
Че ги съгледа лепа Мария,
съгледала ги, провикнала се:
- Ой ви вази до два гълъба,
не ми брулете дребен маргарит
и не ми зобете златни ябълки!
Отговарят й до два гълъба:
- Ние не сме дошли да ти брулим,
да ти брулим дребен маргарит,
нито да зобим златни ябълки.
Ние сме дошли да питаме -
достойна ли си ти за царица?
Отговаря им лепа Мария:
- Не съм достойна аз за царица.
Аз съм Мария от влахинка,
от влахинка, от първескинка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019