* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Похвали се малка мома
снощи ми вечер на кладенци,
на кладенци пред юнаци,
на седенке пред девойке,
че си има девет ризи,
девет ризи копринени,
десетата й сухо сребро,
де я зачу два овчаря,
два овчаря пладинчеря,
тий се Богу милно молеха:
- Дай ни, Боже, каква-годе,
каква-годе гадинчица.
Въздал ми ги вишън Господ,
въздал ми ги два гълъба,
два гълъба златокрили,
златокрили, среброюсци,
тий хвръкнали, подхвръкнали,
че кацнали у момини,
у момини юв градинка,
у градинка на калинка,
на калинка към прозорци.
Де ги сгледа момин буля,
тя калинчи отговаря:
- Кълинчо льо, бяла Радо,
я погледни през прозорци,
през прозорци, към градинка,
към градинка, на калинка,
какво й добро у нас дошло -
два гълъба златокрили
да ги гледа малка мома,
тя намери лакет стрела,
да прострели два гълъба.
Два гълъба отговарят:
- Ой те тебе, малка мома,
не сме ние два гълъба,
най сме ние два овчара,
два овчара, пладничара.
Чули сме, та и разбрали,
че си имаш девет ризи,
девет ризи копринени,
десетата суву сребро.
Отговаря малка мома:
- Имам си ги и бах ни фащам.
Бавила съм Млада Бога,
дарила ма й Божа майка,
дарила ма й девет ризи,
девет ризи копринени,
десетата сухо сребро.
Наздраве ти, малка мома!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019