* * *

Мома овчарка и събирачи на данък

Сгадали са се, сгадали, мари,
касабалицките гърчета,
касабалицките гърчета, мари,
и търновските момчета,
на панагирят да подат,
на Узунджоскят панагир.
Сгадали и са тръгнали,
вървили, що са вървили,
до Дерекюво отишли,
до Дерекюски чеирье.
Там си конето пуснали,
пуснали да отпочинат,
студена вода да пият,
конето да си напоят.
Загорка, бяла й кървена,
загорка, тенка й висока,
загорка овце пасяше,
загорка свирка свиреше.
Стефан загорки думаше:
- Загорко, карабунарко,
загорко, тенка й висока,
загорко, бяла и кървена,
карай, загорко, овцете,
карай ги да ги броиме,
бегликят да хми вземеме
ние сме бегликчиите, (2)
ние бегликят сбираме!
Викна загорка, заплака:
- Боже ле, милни Господи,
де се е чуло-видело
два пътя овце да броят,
два пътя в една година?!
Стефан загорки думаше:
- Загорко, тенка й висока,
загорко, бяла й кървена,
мълчи, загорко, ми плака!
Не ни е зорът за бегликя,
ми ни е зорът за тебе!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019