* * *

Мома овчарка и събирачи на данък

Била Магда, била голем гявол -
здрава глава с кърпа превързала,
па легнала майци на скутове,
окраднала бащини ключове,
отключила бащини кемери,
па се чуди Магда, па се звери,
па се чуди от кои да гребе.
Да загребе от жълти жълтици,
жълтици са леки за носене,
ама са си мъчни за броене;
да загребе от бели грошове,
грошове са лесни за броене,
ама са си тежки за носене.
Па загребе от жълти жълтици,
па забегна Магда нанадоле,
нанадоле Магда - Етрополе,
та закупи Магда сиво стадо.
У стадото - овен за хилядо,
у овено - ремик за две хиляд,
на ремико - дзвонци за три хиляд,
па леко бие, далеко се чуе.
Дочули я млади бегликчии,
тръгнали са девойкя да търса.
Търсили я и я намерили,
найдоха я под гора зелена,
у ливагье, широка поляна.
Бегликчии на Магда думаха:
- Върти, Магдо, стадо да броиме!
Магда тийо им говори:
- Назад, назад, млади бегликчии,
Магдино е стадо хилядило,
хилядило и пак повторило.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019