* * *

Мома овчарка и събирачи на данък

Била Магда, била голем гявол,
здрава се болна поболила,
здрава глава с кърпа превезала,
па легнала майце на скутеве,
па бръкнала майце у джебове,
та извади братови ключове,
та отвори тай хладни зевници,
у зевници шарени ковчадзи,
у ковчедзи фуния жалтици.
Нагребе си Магда скутевете,
скутевете, Магда, джебовете,
па побегна воз Загорье,
та забрала загорски овнове -
у овните овен за хилядо,
на овено ремик за двеилят,
на ремико звонец за триилят,
у звонецо зърно дандалево,
тийом бие зърно дандалево,
тийом бие, далекум се чуе,
далек, далек, по дълги друмове.
По друм върва клети беглиджии,
по глас, по глас при Магда дойдоха,
па на Магда потийо говоре:
- Кажи, Магдо, колко са ти овни,
кажи, Магдо, да ги не броиме,
да ги не броиме, Магдо, да ги не трошиме!
Я Магда им отговаря:
- Они са ми двеста-й-двайсе.
Па тръгнаха и ги преброиа -
они били триста-й-трийсе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019