* * *

Мома овчарка и събирачи на данък

Загорка овце пасеше, мари,
Загорка овце пасеше
из това поле широко.
Отдолу идат момчета, мари,
отдолу идат момчета,
момчета Василковчета.
Те на Загорка думаха:
- Загорке, моме хубава,
Загорке, бяла и червена, мари,
Загорке, тънка и висока!
Я карай, карай овцете, мари,
карай, карай овцете,
да ги преброим,
да им беглика вземем. -
Викна Загорка, заплака, мари,
викна Загорка, заплака,
плаче и жално нарежда:
- Боже ле, мили Господи,
де се е чуло-видяло, мари,
де се е чуло-видяло
два пъти овце да броят, мари,
два пъти овце да броят,
два пъти беглик да вземат?
(*)
Няма ли някой да дойде,
да ни от робство отърве? -
Било е гора зелена, мари,
било е гора зелена.
Стоян ми Индже войвода,
той си в гората почивал
със негова вярна дружина,
той си Загорка зачува, мари,
той си Загорка зачува
и й тихом продумва:
- Загорке, моме хубава,
я ела, моме, при мене,
млада четничка да станеш, мари,
млада четничка да станеш,
млади момци да водиш,
байрактарка ти да им станеш, мари,
байрактарка ти да им станеш,
байрака да им развяваш
из тая Странджа планина, мари,
из тази Странджа планина,
из тази гора зелена.
Всичко българско да пазим
от турско робство поганско.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019