* * *

Мома овчарка и събирачи на данък

Сгадали са се, сгадали
касабалитските гърчета
и търновските момчета
на панагиря да подат,
на Иджинджофския панагир.
Станали, та са тръгнали;
вървели, що повървели,
стигнали гора зелена,
седнали да отпочинат,
студена вода да пият.
Станали, та са тръгнали,
на път Загорка срещнали,
Загорка тънка, висока,
снага е тънка, висока,
на лика бяла чернока.
Те на Загорка рекоха:
- Карай, Загорко, овцете,
карай хи да хи броиме,
беглика да хми вземеме!
Загорка викна, заплака:
- Боже ле мили, хубави,
де се е чуло-видяло,
два пъти овце броене,
два пъти беглик взимане!
- Мълчи, Загорко, ми плака,
ние не сме бегликчиите,
току сме върли момчета,
на панагиря ходиме!
Коста Загорка продума:
- Загорко, бяла и червена,
мари, мене ли не познаваш,
че я съм твойто любовье!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019