* * *

Мома и овчар се наддумват

Проблеяла е бяла Ройка,
мой Дойне, Коледе ле,
татък долу, нанадолу,
нанадолу, по Ненковец.
Отде я зачу Ненко чобан,
Ненко чобан проговаря:
- Защо блееш, бяла Ройке?
Трева газиш - гладна ходиш,
вода газиш - жадна ходиш,
ще си грабна кован карлик,
ще те откарам татък долу,
татък долу, нанадолу,
татък нанадолу, по Ненковец,
по Ненковец, по кошарки,
да те паса с дребна трева,
дребна трева детелчова,
да те поя с бистра вода,
бистра вода кладенчова.
Насреща му малка мома,
малка мома с бели менци.
Ненко чобан проговаря:
- Леле, варе, малка моме,
пие ли се тази вода?
Малка мома отговаря:
- Леле, варе, Ненко чобан,
който пита, той не пие!
Ненко чобан проговаря:
- Леле, варе, малка моме,
взема ли се тази китка,
тази китка, пъстра китка?
Малка мома отговаря:
- Леле, варе, Ненко чобан,
който пита, той не взема!
Ненко чобан проговаря:
- Взема ли се тази мома?
Малка мома отговаря:
- Който пита, той не пипа!
Че се спусна Ненко чобан,
че си грабна малка мома,
че я отнесе татък долу,
татък долу, нанадолу,
татък нанадолу, по Ненковец,
по Ненковец, по кошарки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016