* * *

Мома и овчар се наддумват

Изгряла е ясна зора;
не е било ясня зора,
най е било добър юнак.
На път тръгна добър юнак,
на път срещна малка мома,
малка мома, с малки стомни,
във стомните студна вода:
- Мари моме, малка моме,
пие ли се тази вода, (2)
люби ми се тази мома.
Отговаря малка мома:
- Не се пие тази вода, (2)
не се люби тази мома -
водата е геранлива,
момата е нишанлива.
Я извий се тамка горе,
тамка горе в равно поле,
тамка има нов кладенец
с нови коле забиени, (2)
с тънки пръти увиени -
колите са млади момци,
прътите са малки моми.
Тамка има студна вода,
тамка любят малки моми.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016