* * *

Мома и овчар се наддумват

Що ми гърми, що ми тънти
зад онази равна гора?
Не ми било гърмеж, тънтеж,
най ми било Неман чобан
с девет стада, девет коня.
Напред върви Неман чобан,
на рамо носи подкован кривак,
на кривака медно бъкле.
В ръце си държи меден кавал,
кавал свири, стадо води,
както мома русокоса
води ерген с дребен перчем.
Отде го зачу малка мома,
та прескочи във градинка,
та набрала до три китки,
до три китки, смесни китки,
че отиде тата долу,
тата долу на чешмите,
там завари Неман чобан.
Че я пита Неман чобан:
- Пие ли се тази вода?
Отговаря малка мома:
- Тази вода не се пие,
тук се вземат смесни китки!
Отговаря Неман чобан:
- Ако Неман китки вземал,
не би имал девет стада,
девет стада с девет коня.
Тука пеем - Бога славим.
Колко билки по полето,
толкоз овци във кошари,
толкоз здраве в тази къща.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016