* * *

Мома и овчар се наддумват

Поблеяла е бяла ройка, Коладе ле,
из роминско сиво стадо, Коладе ле,
блеяла е два дни, блеяла е три дни,
два дни, три дни, три недели,
три недели, три месеца.
Отде я зачу Нанко чобан,
че помамил бяла ройка,
помамил я татън долу,
татан долу, нанадолу,
нанадолу по стърнища,
по стърнища, по бърнища,
там напаси бяла ройка,
напасъл я, помамил я,
помамил я татън долу,
татън долу, нанадолу,
нанадолу на чешмица.
Там завари малка мома,
малка мома ризи пере,
ризи пере, платно бели,
на страна й смесна китка.
Че попита Нанко чобан:
- Мари, моме, малка моме,
тази вода пие ли се,
тази китка взема ли се?
Отговаря малка мома:
- Тази вода, тя се пие,
тази китка не се взема!
Че помами Нанко чобан,
помамил си бяла ройка,
и си грабна смесна китка,
че отиде татън горе, нанагоре,
нанагоре под сенчици,
под сенчици орехови,
там остави бяла ройка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016