* * *

Мома и овчар се наддумват

Седнала беше малка мома,
свети ми Георги ле, равно двори,
свети ми Георги ле, мой Коладе,
под стрешинка бащина си
да си шие моден шев.
Гергефа им - костен гергеф,
иглата им - френгия игла,
конецът им - имбришинен.
Долу шие, горе гледа -
не си гледа нищо нигде,
най си изгледа Нанко чобан,
Нанко чобан с меден кавал
как си мами сиво стадо.
Че го мамил татък долу,
татък долу - по чешмите,
по чешмите, по новите,
дето се белеят малки моми,
малки моми - тънки платна,
тънки платна, тънки дари.
Че си станала тънка мома,
че си влязла в градинка,
в градинка бащина си,
набрала е росно цвете,
накичила смесени китки,
вземала е бащини котли.
Че си отиде долу на пътя,
дето ще мине Нанко чобан,
Нанко чобан с меден кавал,
че си дава на всяка овчица,
на всяка овчица по китчица.
Отговаря Нанко чобан:
- Овца китка не носи,
най я носи Нанко чобан.
Отговаря малка мома:
- Ако би носил Нанко чобан,
би дохождал всяка вечер,
всяка вечер на чешмянка,
по-късничко - на седянка.
- Ако би идвал Нанко чобан
по-раничко на чешмянка,
късно време на седянка,
не би редил сиво стадо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016