* * *

Мома и овчар се наддумват

Звъннало ми, еблене, ясна зора,
зане, бане, еблене, мой Коладе,
не ми й било ясна зора,
най ми било малка мома,
малка мома Ангелинка,
Ангелинка във градинка.
Във градинка до калинка,
до калинка китки кърши,
китки кърши, венци вие,
че си грабна крива злата,
крива злата кобиличка.
Че си окачи бели менци,
бели менци, зелен венчец,
че отиде долу-долу,
долу-долу до Нанкови,
дет си пои Нанко чобан,
Нанко чобан дор девет стада.
Че отговаря малка мома:
- Пие ли се тази вода?
Че отговаря Нанко чобан:
- Ако не се пие тази вода,
не би редил девет стада.
Пак отговаря малка мома:
- Вземат ли се смесни китки,
смесни китки вити венци?
Че отговаря Нанко чобан:
- Ако би вземал смесни китки,
смесни китки, вити венци,
не би редил девет стада.
Пак отговаря малка мома:
- Любят ли се малки моми?
Че отговаря Нанко чобан:
- Ако би любил малки моми
не би редил девет стада!
Че повлече Нанко чобан,
че повлече девет стада,
татък долу по долища,
по долища, по орнища,
че ги реди, че ги реси,
като мома руса коса,
като на ерген перушиняк.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016