* * *

Мома и овчар се наддумват

Седнала беше малка мома
в градинка под сенчица,
да си шие мудна шева,
мудна шева, шепа ръка.
Гергефа й - костен гергеф,
иглата й - френгя игла,
конеца й ибришимен,
долу шие, горе гледа,
та съглада Нанко чобан,
Нанко чобан с меден кавал,
че си води сиво стадо.
Че станала малка мома,
та грабнала бели менци
и набрала смесни китки,
та отиде татък долу
по чешмите, по новите,
дет ще мине Нанко чобан
Нанко чобан с меден кавал,
с меден кавал, сиво стадо,
че си бодна по китчица,
по китчица на овчица.
Кат я видя Нанко чобан,
кат я видя и и рече:
- Овца китка не си носи,
най я носи Нанко чобан.
- Ако би носил Нанко чобан,
би дохождал на чешмата,
по-късничко на седянка.
Отговаря Нанко чобан:
- Ко би ходил на чешмите,
по-късничко на седянка,
не би редил сиво стадо,
като мома косата си,
като ерген перчема си,
като булка сандъка си.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016