* * *

Мома и овчар се наддумват

Какъв ми е тътен мътен, Коладе ле,
зад онази равна гора, Коладе ле?
Дали ми са етрополци,
етрополци с возилнички,
с возилнички, с стотилнички,
с стотилнички ройно вино,
ройно вино, баш ракия?
Не са били етрополци,
най ми било Нанко чобан,
Нанко чобан с девет стада,
с девет стада, с девет кехаи.
Че завличат татък доле
да си търси овча паша,
овча паша, овчи напой.
Не намери овча паша
най намери малка мома,
малка мома ризи пере,
бели ризи, тънко даре,
на страна й смесна китка.
Провикна се Нанко чобан:
- Лелей, варей, малка мома,
пасе ли се тази трева,
пие ли се тази вода,
люби ли се малка мома,
взема ли се смесна китка?
Отговаря малка мома:
- Да би пасъл Нанко чобан,
да би поил Нанко чобан,
да би любил Нанко чобан,
да би вземал смесна китка,
не би водил девет стада,
девет стада, с девет кехаи,
десетия - Нанко чобан!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016